Професия Живот.

Тъжно барманът накуцва,

тръгва си след много смях към своята тъга.

Самотни улици и тихи стъпки

 в локвите на своя извалял се дъжд.

Чувал в ръка подпухнала от чашите измити носи.

В него търкат се отпадъци от чуждите съдби -

изслушани с маска на усмивка или съпреживени от сърце.

За неговите драми и неволи е питан само риторично.

Професията в бялото под ноктите той носи

– налива, смесва и забърсва след клиенти бара клет.

Съзнанието чисти за новия сеанс.

За точно тази радост и тегоба е явно призован или проклет.

По име не е свикнал да го викат.

Той – барманче, маняк, колега е зован.

Девойки , лелички и новите мъже нахални

го искат като тяло.

Сякаш ред е от порочно някъде надраскано меню.

Нощ без бар за него няма.

Това е сцената му като смърт всесилна,

 която вечно пълни вените с живот.