СКУЧНОТО „СУХО МАРТИНИ” И ВЕЧНИЯТ ВЪПРОС- С Черешка или маслинка?

СКУЧНОТО „СУХО МАРТИНИ” И ВЕЧНИЯТ ВЪПРОС-

С Черешка или маслинка?

Ако поръчате 50 (пиедисиет)  сладко мартини и го получите с  черешки вместо маслини, както го харесвате, най-вероятно :

а) сте попаднали на истински  БАР ;

б) сте с много ниска банкетна култура;

в) пробвайте с водка и кола за по сигурно.

Друг сценарий - често се случва някой да поръча „Сухо мартини” и да му донесат именно този коктейл. Грешката може и да е в бармана, ако не е уточнил поръчката с контролен въпрос или в клиента, ако категорично е заявил, че иска „Сухо мартини”.

Как е правилно да се произнася или поръчва?

Когато искаме да поръчаме например сладката версия на вермута на фирмата „Мартини”  казваме – Едно „Мартини Бианко”(получаваме сладко Мартини в чаша за уиски с черешки). Ако искаме сух вермут – „Мартини – сухо” (получаваме сухо Мартини в коктейлна чаша с маслинки).

Когато желаното от нас питие е именно коктейла  е добре да поръчаме „Драй Мартини” или коктейл „Сухо Мартини”, което всъщност е името му в превод.

Историята на легендарния коктейл „Мартини” започва в края на 80-те години на 19 век. Напитката която слага начало на легендата е “Martinez” – един стар сладък коктейл приготвян от  2 части - сладък вермут, 1 част – подсладен джин „Олд Том”-, две-три капки ликьор мараскино и една капка битер всичко това разбито в шейкър.

Бащата на “Martinez” е не кой а „Професора” – Джефри Томас – легендарния барман, който тогава работел в „Occidental Hotel” в Сан Франциско. Той приготвял коктейла за да сгрее свой клиент, който всяка сутрин пътувал с ферибот до град Мартинес (тогава столица на щата Калифорния). Така крайната дестинация на пътуването дала име на тази култова напитка.

Мартинито минава дълъг път до своят съвременен вид. През 1906 Луис Макенстром публикува своя рецепта на “Dry Martini Cocktail”  в която участват кюрасо и ориндж битерс, но вече джина и вермута са сухи. От компанията произвеждаща марката „Martini” започват сериозна рекламна кампания с която представят “Dry Martini”. Рецептата от своя страна търпи някой промени - кюрасото вече не се използва, а битерса си остава до 40-те години на 20 век. След Втората световна война пропорциите на вермута спадат рязко до познатите ни днес и приети почти за стандартни 7 към 1 в полза на джина.

Ако трябва да ви го преведа по моя си начин – доказал се във времето – един голям гол джин с едно малко смокиново листо - сух вермут. Чашата е задължително мартини или известна още сред нас старите пушки – коктейлна.

На другият въпрос дали „шейкнато, а не разбъркано”  “Shaken  not  stired”, класиката повелява да е разбъркано в барова чаша – не като по филмите. Но, който плаща, той поръчва пиенето.

Понеже времената са сериозно напреднали, вече всичко сервирано в чаша „Мартини” може да се нарече „Мартини”. Например „Еспресо(Кофи)  Мартини” – еспресо, водка, калуа в шейкър и ... Y  правилната чаша.

Но най-близките кръвни братовчеди на оригинала са :

Дърти мартини – с маринатата от буркана с маслините, ..

Gibson – стандартната рецепта, даже може малко повече джин с коктейлни лукчета. В случай, че няма да целувате..

Vesper – както оня тайния безсмъртен полицай ни довърши с разводнените си измислици (сега сериозно – щом е в шейкър – значи леда се топи повече ...) така и аз захлюпвам капака на сериала. 2    части Жин, ½ част водка,

¼   части  изтънчен аператиФ от бяло винО (сух вермут) и кора от лимон.

Като не можеш да поръчваш – пий лимоната и си трепи лошите...