Влязох да вечерям в популярна
малка пицария, за която разбрах, че готвели вкусно. Има 5 маси с по 4 стола.
Едно момиченце, което беше с гръб към врата се обърна, усмихна се така чисто и гостоприемно , че дори не си
спомням с какви думи ме посрещна .
Усещането бе за едни искрено изречени
благи слова. Седнах и слушалката
на ухото ми записука за 194 път днес -
звъняха ми по работа след края даже на работната седмица. През това
време ми бе поднесено деликатно меню за храна и напитки. Давах си сметка ,
колко жалко изглеждам в петък вечер. От разговора ми стана ясно , че не водя и преговори
за погасяване на външният дълг. Успешно покрих критериите за рицар на „Селският орден” с хендсфри.Успях да поръчам с пръст забит в менюто,
като копието на хан (кан) Аспарух - 681
година. Деликатно и тихо ме запитаха дали
за тук или вкъщи. Приключих с телефонирането. Поръчах си и една бира – ей
така за разкош и да убия петъчната поличба. Те ФК Левски 10 години не могат с
милиони левове друга да счупят , ама аз .... Момичето ми сервира пицата и ми пожела добър
апетит. Отсервира и се поинтересува дали ми е харесало. Поисках да платя и получих сумата 9,78 лв. Колко
удобно да дам 10 лв.
Имах 20 левова банкнота и монета от 2 лева . Бях решил да дам
бакшиш 10 % (1 лев) , но имах само тази монета и това осъзнато
ме зарадва. Поставих ги върху сметника (папието) и казах
– Върни ми 10 лева. Детето се зарадва и
ме изпрати така както и ме посрещна – искренно с красиви пожелания.
А какъв ми беше денят? Ужасно
натоварен и малко зловещ петък. Един от онези
дни, в които всичко трябва да се
случи точно днес и ако може
точно в 13:13 ч., като
всеки следващ клиент иска среща точно в 13:13 ч. Магнита за
неадекватници е включен. Те се реят във времеви пространственият континиум, а
ти силно ги привличаш. Каквото барна се чупи или разпада. Поради тази
причина всяко ходене по малко нужда е в
клекнало положение. По законите на
класическият българин трябваше да сговня и аз деня на някой друг, да ругая,
сумтя, гледам лошо и задължително да не оставя бакшиш.
Дадох си сметка , че това момиче
ме обслужи ...отлично . Тоя мъник на я има 20 години, я не. Не показа чудеса от сервиз ( то няма и как
де - пица с бира) . Но казано просто тя
се интересуваше от това дали аз „Рицарят”
съм доволен от храната, като преди това ми пожела „ Добър апетит”. Огромни , непобедими
оръжия бяха използвани – усмивка, деликатност, благина
и ГОСТОПРИЕМСТВО. Предполагам , че сигурно е от бедно семейство , като мен.
Сигурен съм ,че ако остане повече време в професията ще стане достоен майстор в нея.
С тъга се сещам колко мои
сънародници откровенно обидно използват „сервитьорче” и „барманчЕ”. А тези хора
работейки в чужбина или получавайки бакшиш в България от чужденци , докарват
повече пари в икомиката на страната отколкото чуждите инвестиции привлечени от
вечните длъжници на народа – политиците.
Бакшиша драги мои приятели е
въпрос на национална трапезна култура – нещо което ние тепърва трябва да
развиваме. НИЕ.Поведението на маса в заведение не се учи в училище, държавата не и пука за него и за нас като цяло,
то е ясно. Това е модел, който се показва от родителите в ранна възраст и се
учи от околните в по-напреднала. От НАС зависи.
Бакшиша е прието да бъде 8-10% от стойността на сметката. В случай , че
си доволен от обслужването . Заплатата
на сервитьора обикновенно не е калкулирана в цената на салатата ви например. Тя
е формирана така , че голям процент от
нея се състои именно от парите дадени на ръка. Често в оборотните заведения
заплата за сервитьора – НЯМА. Тези условия са мотива на изпълняващият тази длъжност да се постарае, за
да получи добро възнаграждение. Бъдете справеливи
когато плащате, замислете се дали сте
получили услугата , която очаквате и колко всъщност струва тя. Има една
съществена разлика и тя е между носенето на храна и напитки и доброто обслужване. В този свят всичко си има цена.
Анализирайки защо дадени хора не
оставят парички в сметника, стигнах до следните изводи:
-
Някой семейства
,поколения наред не са работили в обслужващата сфера . Трудят се
честно в някоя фабрика например. Получават парите си, точно както са се
разбрали с работодателя си между 3 и 8 число всеки месец. Те не могат да си представят свят, в който се
плаща за това - другото нещо. На бележката пише 19.78 лв. Даваш 20 лв . търсиш
12 стотинки или 0.12 лв. Просто и ясно. Разни хора , разни идеали .... Ако
детето им случайно обаче излезе от тази неидеална среда, почне работа в
местното кафе за 300 лв + бакшиш, прибере се с тъжен поглед и каже – Мамо ,
тате -12 часа топуркане по калдъръма, 72
маси, 600 лв. оборот - 11,34 лв. бакшиш.
Какви са тези хора? Тогава техният свят
узнава за един друг – този на слугата.
-
Нямам пари. Редовно съм така. Не само аз, това е
ясно и разбираемо. На всеки се случва да
посети представление в театър – „Кинтонемия”.
Варианта според мен е – по-добре малко отколкото нищо. Повярвайте ми оценя се .
-
Не ми се дава. Има и такива дни. Дори аз като
бивш кадър от обслужващата сфера си имам своите тайни скръндзливи моменти. Човещинка.
-
Колкото повече – толкова повече. Има ама не дава
. Класически нео богаташ с претенции и изисквания . Бакшиша е тема няпонятна. Обикновенно обикаля различни
сцени (заведения ) , но понеже журито(персонала) е едно и също – получава
нулево внимание . Лошо е да имаш пари, но да не можеш да ги похарчиш правилно.
-
Мастър – знае , че обслужването си има цена. Без
да дава екстремни суми получава внимание, добра храна и напитки навреме.
Посрещнат е с уважение в заведението.
Спазва 10 златни % и има висок социален статус .
-
Меценат – влезе в заведение закичи със 100 кинта
всеки от персонала , направи 3000 лв сметка. Остави 500 бакшиш. Цар.
Всъщност с бакшиша казваш – Оценям
труда ти. А хората, който са го получили
са длъжни винаги много да се стараят.
Коментари
Публикуване на коментар